Днес ще напиша няколко реда за едно прекрасно малко селце, Чурен.
Намира се в община Родопи и е на 1415м. надморска височина.
Зимата остават много малко хора там, около петима възрастни жители. Всеки петък им носят хляб и всичко необходимо. Не винаги е било така, но както много добре знаем младите хора рядко остават в селата. Повечето са привлечени от ''градския живот''. Тук преди са се отглеждали много животни, както и картофи и малини. И днес все още се отглеждат, но по-малко.
Макар че живея в Пловдив и не съм много далеч от това селце, трябва да си призная, че не бях чувала за него. Повечето къщи там са от камък, а покривите от текли.
На първата снимка можете сами да видите приказната поляна, цялата зелена и с разнообразие от пролетни цветчета, а конете бяха просто една вълшебна добавка в целия пейзаж. Когато си там, ти си толкова нависоко, че наистина си в облаците.
Въпреки, че е толкова малко и няма много живущи там има една църква, която се възтановява от самите жители и летовници.
Има още много работа по нея, но с желание и упоритост хората ще се справят. А за използваните средства, доколкото разбрах са лични.
Препоръчвам на всеки, който има планове да посети Пловдив или Перущица и харесва усамотени и непорочни места, да отдели време и за маршрута към село Чурен. Особено пролетта. Целия път е асфалтиран, така че придвижването до селото не е трудно.









